на Милена

Притворя ли
          очите уморени,
след тежък ден
          в светът лудешки`
вестяват се мечтите
          от теб пленени,
девойче,в дните
          ни младежки!

     С Ъ Д Б А

Деца неугледни,години невинно играхме,
и в игрите детски времето бързо летеше.
Детството отмина,огледахме се и видяхме:
момиче чаровно до мене свенливо стоеше.

 Сладка,любовна,омая сърцето ми изпълни;
промяна в играта невинна,детска,настъпи:
кокетно лукавство очите момински напълни,
момчето във унес към нея смутено пристъпи.

 С досада нескрита пръстчето нежно размаха,
свела поглед в земята,покрай мене премина.
Припряно,обидно небрежно,за сбогом помаха,
по жизненият друм без точки пресечни замина.

 За нов живот след животът ни сегашен мечтая;
заедно в уроци,игри и любовни забави.
Ще се сбъднат нявга бляновете мои,аз зная,
ако с външност нова бог да ме дари,не забрави.

             Бургас,1962 – 2002 г.